Българите продължават да поддържат силна връзка със своите корени, семейството и личните спомени, като поставят човешките отношения и здравето пред материалните придобивки. Това показват резултатите от национално представителното проучване „Най-ценните неща за българите“, проведено през септември 2026 година по поръчка на Дружество за застраховане и презастраховане „ДЗИ“ по повод Деня на застрахователя – 1 октомври.
Традициите остават важна част от идентичността
За 63,8 процента от анкетираните традициите са неизменна част от тяхната идентичност, а 63,5 процента смятат, че е важно те да бъдат предавани на следващото поколение.
Повече от половината участници обаче възприемат традициите преди всичко като израз на принадлежност и идентичност, а не толкова като ежедневна практика. Тази връзка често се съхранява чрез снимки, лични вещи и семейни предмети, които носят емоционална стойност и пазят спомени за важни моменти и хора.
Здравето и материалното благосъстояние се възприемат различно от поколенията
Здравето се утвърждава като водещ приоритет сред по-възрастните участници в проучването. Над 53,4 процента от представителите на поколението, родено в средата на миналия век, го определят като най-важно. Сред най-младите участници здравето е на първо място за 19,1 процента.
Същевременно възрастта оказва влияние и върху отношението към финансовото благосъстояние. За 25,5 процента от представителите на поколението Z материалното благосъстояние е най-важно, докато сред по-възрастните този дял намалява до 10,3 процента.
Печеленето на пари носи удовлетворение на 57,4 процента от младите хора, докато любовта е особено важна за 20,2 процента от тях. При хората в по-зряла възраст съответните дялове са 27,6 процента и 3,4 процента.
С напредването на възрастта се увеличава и значението на природата, спокойствието и времето, прекарано със семейството. Книгите също заемат все по-важно място – тяхната значимост нараства от 18,1 процента сред младите до 39,7 процента сред най-възрастните участници.
За сметка на това дрехите и обувките постепенно губят част от своята значимост – от 46,8 процента при поколението Z до 25,9 процента при поколението, родено в периода след Втората световна война.
Статия от екипа на Бургаската Търговско-Промишлена Палата.
Пълната статия може да прочетете ТУК.