- „36% с една оферта“ – диагноза или присъда?
През 2024 г. в България над „36% от обществените поръчки са реализирани с участието на само една оферта“. Това не е просто статистика – това е червен флаг. Данните, които Европейската комисия публикува в годишния си доклад за страната ни, разкриват мрачна картина: „бизнесът в България работи в среда на неравни условия, страх и отблъскваща непрозрачност.“
От Брюксел недвусмислено предупреждават – „дружествата с политически връзки имат многократно по-голям шанс да спечелят обществени поръчки“. Това не е усещане, а тенденция, която Европейската комисия потвърждава и с цифри, и с изводи. Конкуренцията в България не просто отсъства – тя е заменена от мрежи от зависимости, договорки и шуробаджанашки механизми, които с години подкопават всякаква надежда за нормална икономическа среда.
- 1.3 милиарда – цената на мълчанието
По оценки на Световната банка, *“ако България се справи с корупцията и неконкурентните практики при обществените поръчки“, „страната може да спести до 1,3 милиарда лева годишно“. Това не са „европейски пари“. Това са „пари на данъкоплатеца“, потънали в нечии джобове под формата на завишени оферти, нагласени търгове и предварително уговорени победители.
Вместо стимул за частния сектор, „обществените средства се превръщат в инструмент за политическо оцеляване, изборен контрол и корпоративно раболепие“.
- Корупцията – норма, не изключение Най-плашещото в доклада не са числата.
Най-плашещо е „масовото недоверие сред бизнеса“.
„88% от фирмите в България вярват, че корупцията е широко разпространена“ – при средно 65% за ЕС. „57% от компаниите я посочват като пречка за икономическа дейност – почти два пъти повече от средното в Съюза. Едва „14% смятат, че има реални наказания за подкуп на високопоставени лица“, при 31% средно за ЕС.
С други думи – „в България корупцията не е риск, тя е очакване.“ А усещането за безнаказаност е толкова дълбоко вкоренено, че се превръща в част от бизнес плана.
- Поръчковите победители и проиграната справедливост
Комисията посочва, че „договорките без предварително обявление продължават да растат“, като съществена част от тях преминават през процедури със съмнителна легитимност. При такава схема реални предприемачи дори не подават оферти – защото знаят, че „печелившият“ вече е определен. Вместо честна надпревара – „състезание с един кон“.
Вместо стимулиране на частния сектор – „възпроизвеждане на олигархични зависимости.“
- България – държавата на пропуснатите възможности
ЕК отбелязва, че страната ни има шанс – макар и последен. С предвидените „реформи в съдебната система, прокуратурата и администрацията“, България може да излезе от омагьосания кръг. Но това няма да се случи автоматично – нито с препоръки, нито с изказвания.
„Необходими са действия, разследвания, присъди. Не просто „антикорупционни стратегии“, а политическа воля, която не зависи от това кой е „наш“ и кой – не.*
- А обществото?
Докато милиарди потъват, „хората гледат с апатия“ как един и същ кръг от фирми, фигури и фамилии печели търг след търг. Те знаят – конкурсите са формалност, а „победата“ е гарантирана още преди първия параграф от обявлението.
„Заключение:“
Докладът на Европейската комисия не просто документира състоянието на България – той звучи като присъда. Но изборът остава наш – дали ще продължим да наблюдаваме, или най-сетне ще поискаме обратно „онези 1.3 милиарда“, които всяка година изчезват с подпис и печат.
От Диана Тодорова
*Автор: Дейли Прес, Разследващ екип
Снимка: pixabay