Професионалното образование в България продължава да засилва своята привлекателност сред учениците. За учебната 2026/2027 година повече от 60 процента от новоприетите гимназисти ще се обучават в професионални направления, обхващащи близо 150 професии. Останалата част от учениците ще изберат профилирано образование в различни направления.
През последните години усилията в областта на образователната политика са насочени към повишаване на интереса към професионалното обучение и към разширяване на възможностите за придобиване на практически знания и умения. Тези тенденции намират отражение и в структурата на приема, като делът на учениците, насочващи се към професионално образование, се е увеличил с приблизително 3 процентни пункта през последните пет години.
Данните за минималния бал при първото класиране показват, че интересът към професионалните паралелки постепенно нараства. Макар в общ план те все още да се характеризират с по-ниски минимални балове в сравнение с най-конкурентните профилирани паралелки, се наблюдава ясно повишаване на тяхната привлекателност.
За периода от учебната 2021/2022 година до учебната 2026/2027 година делът на професионалните паралелки с минимален бал над 300 точки се увеличава от 28 процента на 36 процента. Още по-осезаема е промяната при паралелките с минимален бал над 400 точки, чийто дял нараства от 15 процента на 27 процента.
При профилираното образование традиционно най-силна конкуренция се наблюдава при математическите направления. Сред профилите с по-нисък минимален бал по-често се срещат направленията предприемачество, природни науки и икономическо развитие.
В професионалното образование сред най-предпочитаните остават специалностите, свързани с информационните технологии, като особено голям интерес се наблюдава към професията разработчик на софтуер. Именно тук обаче се откроява един от основните въпроси, свързани с развитието на професионалното образование – доколко структурата на приема съответства на реалните потребности на икономиката и пазара на труда.
По данни, анализирани от Института за пазарна икономика въз основа на информация от регионалните управления на образованието, близо 18 процента от приема в професионалното образование е насочен към професии, свързани с информационните технологии. В същото време едва около 3 процента от заетите лица с придобита професионална квалификация работят в този сектор на икономиката.
Допълнително предизвикателство е фактът, че сходна подготовка се предлага и в профилираното образование чрез направления, свързани със софтуерни и хардуерни науки. Това до известна степен размива разграничението между двата вида образование и поставя въпроса за по-доброто планиране на приема и по-ясното обвързване на образователната система с потребностите на бизнеса.
За Бургаската търговско-промишлена палата темата за връзката между образованието и икономиката има особено значение. Подготовката на квалифицирани кадри е сред ключовите условия за устойчивото развитие на предприятията, привличането на инвестиции и повишаването на конкурентоспособността на регионалната и националната икономика.
Нарастващият интерес към професионалното образование е положителна тенденция. Следващата важна стъпка обаче е този интерес да бъде насочван така, че подготовката на младите хора да отговаря в по-голяма степен на реалното търсене на специалисти. Това изисква активно партньорство между училищата, бизнеса, работодателските организации, висшите учебни заведения и институциите.
Само чрез постоянен диалог и по-добро съгласуване между образователния прием и развитието на икономиката професионалното образование може да изпълни своята основна роля – да подготвя знания, умения и специалисти, които успешно да се реализират на пазара на труда и да допринасят за развитието на българската икономика.
Статия от екипа на Бургаската Търговско-Промишлена Палата.