България е сред страните в ЕС с най-бързо растящи заплати през последните години, а от
началото на десетилетието насам – и абсолютен лидер по ръст на номиналните разходи за
труд. Това е една от основните причини за бързото повишаване на доходите и стандарта на
живот, но след 2022 г. все по-видимо се откъсва от динамиката на производителността. Това
разминаване поставя под въпрос устойчивостта на сегашният темп на увеличаване на
заплатите и налага реформи в посока повишаване на инвестициите и подобрения в
образованието и уменията. Изводите прави Адриан Николов от ИПИ, цитиран от ФОКУС.
В периода между 2020 и 2025 г. номиналните разходи за труд в страната са нараснали със 71%,
далеч пред втората държава Румъния (64%) и третата Литва (62%); в обратната страна на
класацията има седем държави с под 20% ръст, което на фона на значителната инфлация през
периода вероятно означава реален спад на заплатите. Изпреварващият ръст на разходите за
труд, съчетан с високата заетост и ниската безработица е основният фактор за
скоростното повишение – с над 80% за десетилетие – на реалния доход и стандарта на
живот в страната.
Този ръст обаче не е непременно само добра новина. От 2022 г. насам динамиката на
разходите за труд трайно изпреварва подобренията в производителността на труда. За да
оценим размера на отделянето на двата ключови индикатора един от друг, разглеждаме два
индекса, съответно на разходите за труд и на добавената стойност на един нает – и двата с
основа през 2010 година. През целия период до 2022 г. двата индекса вървят паралелно, като в
началото производителността леко надскача разходите за труд, след 2015 г. – обратното, но
отстоянието не е значително.

Пълната статия може да прочетете ТУК.

Източник: Focus-news.net
Снимки: Freepik.com