Какво представляват и кои са икономическите центрове на страната разкриват изследователите от Института за пазарна икономика /ИПИ/ в специално издание
22 окт 2023
295
Карта на икономическите центрове в България (ИПИ, 2023 г.)
Концентрацията на икономическа активност в България представя изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“. Изводите на изследователите от ИПИ са на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната. Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната.
Обхват на икономическите центрове в България
- Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.
- Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.
- На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.
Подход на ИПИ и дефиниране на икономическите центрове
Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии:
- Икономическите ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в България. Те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работници от съседни общини. За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия:
1) да е сред водещите 10% общини по стойност на произведената продукция;
2) да е сред водещите 10% общини по гъстота на заетостта;
3) да е сред водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.
- Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с икономиката на ядрото на базата на ежедневната трудова миграция. Всяка община, в която поне 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра.
Детайлните данни от преброяването на населението позволяват веднъж на 10 години да се направи много точна оценка по този показател.
Финална оценка на ИПИ и карта на икономическите центрове
- Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са двигатели на регионалната икономика и отговарят на поне два от посочените критерии за икономическо ядро.
- В тяхната периферия попадат общо 103 общини, които отговарят на критерия за ежедневната трудова миграция – поне 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа.
- На базата на взаимовръзките между отделните ядра и наличието на обща периферия някои икономически центрове обединяват няколко ядра и техните периферии.
- Финалната оценка на ИПИ дефинира 16 икономически центъра в страната, които формират голяма част от икономиката на България. ИПИ представи Картата на икономическите центрове в България (ИПИ, 2023 г).
Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина.
- Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.
Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина.
- Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.
Икономическите центрове като основа за регионалното развитие III
- Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.
- Такъв е случаят със София, но подобно развитие се наблюдава също в Пловдив и Варна. В периферията и вторичните ядра на трите водещи центъра са някои от общините с най-силна преработваща промишленост в страната.
- Другите големи центрове, които имат сходен мащаб, но не са доминиращи на регионалната карта, могат да спечелят от взаимодействието със силни вторични ядра. Такъв е случаят със Стара Загора и Русе, както и в известна степен с Бургас, където се наблюдава взаимодействие между няколко сравними икономически ядра, които в крайна сметка формират един голям икономически център.
- Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който може да трансформира регионалната карта.
Бургас-Несебър:
- Две ядра и шест общини в периферията, със силна двупосочна трудова миграция
- 7,7 млрд. лв. добавена стойност, но едва 53% ръст за 10 години в резултат на ковид-пандемията
- Водеща роля на Бургас (75%) и Несебър (10%)
- Балансиран отраслов профил – 21% промишленост, 19% търговия, 12% транспорт, 10% туризъм
- На второ място по ПЧИ на човек – 6,7 хил. евро, слаб износ
- Ниска безработица (3,9%), но немалко безработни младежи
- Най-бързо свиващият се пазар на труда, най-вече заради туризма
- Бавен спад на населението, относително малко (21%) възрастни
- Висока нетна миграция (7,7‰) и благоприятен естествен прираст (-7,4‰)
от издание „Икономическите центрове в България – 2023“ на Института за пазарна икономика