Актуални новини

16 икономически центъра концентрират над 80% от стопанската активност в България

Какво представляват и кои са икономическите центрове на страната разкриват изследователите от Института за пазарна икономика /ИПИ/ в специално издание

Икономика/България

22 окт 2023

3E news

295

Карта на икономическите центрове в България (ИПИ, 2023 г.)

Концентрацията на икономическа активност в България представя изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“. Изводите на изследователите от ИПИ са на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната. Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната.

Обхват на икономическите центрове в България

  • Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.
  • Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.
  • На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Подход на ИПИ и дефиниране на икономическите центрове

Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии:

  • Икономическите ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в България. Те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работници от съседни общини. За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия:

1) да е сред водещите 10% общини по стойност на произведената продукция;

2) да е сред водещите 10% общини по гъстота на заетостта;

3) да е сред водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.

  • Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с икономиката на ядрото на базата на ежедневната трудова миграция. Всяка община, в която поне 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра.

Детайлните данни от преброяването на населението позволяват веднъж на 10 години да се направи много точна оценка по този показател.

Финална оценка на ИПИ и карта на икономическите центрове

  • Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са двигатели на регионалната икономика и отговарят на поне два от посочените критерии за икономическо ядро.
  • В тяхната периферия попадат общо 103 общини, които отговарят на критерия за ежедневната трудова миграция – поне 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа.
  • На базата на взаимовръзките между отделните ядра и наличието на обща периферия някои икономически центрове обединяват няколко ядра и техните периферии.
  • Финалната оценка на ИПИ дефинира 16 икономически центъра в страната, които формират голяма част от икономиката на България. ИПИ представи Картата на икономическите центрове в България (ИПИ, 2023 г).

Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина.

  • Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.

Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина.

  • Наред с огромната периферия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.

Икономическите центрове като основа за регионалното развитие III 

  • Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.
  • Такъв е случаят със София, но подобно развитие се наблюдава също в Пловдив и Варна. В периферията и вторичните ядра на трите водещи центъра са някои от общините с най-силна преработваща промишленост в страната.
  • Другите големи центрове, които имат сходен мащаб, но не са доминиращи на регионалната карта, могат да спечелят от взаимодействието със силни вторични ядра. Такъв е случаят със Стара Загора и Русе, както и в известна степен с Бургас, където се наблюдава взаимодействие между няколко сравними икономически ядра, които в крайна сметка формират един голям икономически център.
  • Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който може да трансформира регионалната карта.

 

Бургас-Несебър:

  • Две ядра и шест общини в периферията, със силна двупосочна трудова миграция
  • 7,7 млрд. лв. добавена стойност, но едва 53% ръст за 10 години в резултат на ковид-пандемията
  • Водеща роля на Бургас (75%) и Несебър (10%)
  • Балансиран отраслов профил – 21% промишленост, 19% търговия, 12% транспорт, 10% туризъм
  • На второ място по ПЧИ на човек – 6,7 хил. евро, слаб износ
  • Ниска безработица (3,9%), но немалко безработни младежи
  • Най-бързо свиващият се пазар на труда, най-вече заради туризма
  • Бавен спад на населението, относително малко (21%) възрастни
  • Висока нетна миграция (7,7‰) и благоприятен естествен прираст (-7,4‰)

от издание „Икономическите центрове в България – 2023“ на Института за пазарна икономика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *