През 1895 г. със закон се поставя началото на съществуването на Търговско индустриални камари в България Първите камари се създават в София, Пловдив, Варна и Русе. По това време Бургаският район влиза в състава на Варненската камара. Поради големите възможности на Бургас като търговски, пристанищен и индустриален център на 29 юни 1904 година в града е открито кореспондентско бюро. Това не задоволява амбициите на бургаските общественици, търговци и занаятчии и през 1905 г. Бургаски градски общински съвет поставя въпроса за необходимостта от създаване на самостоятелна Търговско – индустриална камара в Бургас, в района на която да влизат Старозагорска и Сливенска околии.
Бургаската търговско–индустриална камара започва реална дейност през 1907 година, по силата на втория Закон за търговско–индустриалните камари. Съгласно законовата уредба Камарата има големи възможности да контролира всички области на стопанството и да влияе върху възникналите в тях проблеми. Състои се от действителни, почетни и членове-кореспонденти и се ръководи от бюро: председател, подпредседател и главен секретар.
Първият председател на Бургаската камара е видният член на търговското съсловие в града – ИВАН хаджиПЕТРОВ. Дейността на камарата се ръководи от три отдела: търговски, индустриален и занаятчийски.
През 1924 г. с царски Указ е определен нов район на Бургаската търговско индустриална камара. В него влизат следните околии: Бургаска, Елховска, Ямболска, Котелска, Сливенска, Айтоска и Анхиалска.
Камарата полага усилия за развитието на търговията, индустрията и особено на занаятите. Една от основните задачи на Камарата е да изразява становища при изготвяне на законите и да настоява пред съответните министерства за необходимите промени в административните актове и действия от стопански и финансов характер.
Още от първите години на създаването си Бургаската камара се изявява като дейна институция в стопанския живот на областта и страната. Първото решение на Бургаската камара е да помогне за ускоряване строителството на телефонната мрежа и свързването на Бургас с други търговски центрове в страната. Камарата протестира пред Правителството против Закона за солта, който дава приоритет на вноса на сол. Инициатива на Бургаската камара е искане пред правителството за разширяване на кея, ж.п.линията в района на пристанището и за строителство на гара и митница. Работи се в областта на професионалното образование и са разкрити професионални училища в много градове на нейна територия. По предложение на търговско индустриалната камара е открита Търговска гимназия в Бургас. Отпускат се помощи на бедни ученици и се изпращат стипендианти в чужбина.Заслуга на Бургаската камара е възстановяването на преките морски отношения с Египет, което дава възможност за износ на брашно от Големите български мелници за Александрия.Участва активно в мострени панаири и изложби в чужбина. Поддържа кореспондентски връзки с редица чуждестранни търговски камари. От 1923 година Бургаската търговско индустриална камара е член на Международната търговска камара в Париж. От 1936 г. е член на Българо-чешката камара, от 1939 г. – на Българо-сръбската, а от 1943 г – на Българо-унгарската. По актуални въпроси на търговията, индустрията и занаятите издава информационен седмичник “Известия” на Бургаската търговско индустриална камара. Поради голямата обществено-социална значимост на камарата, Бургаската община предоставя на камарата безплатно общинско място, където на 21 август 1927 г. тържествено се полага основния камък на сградата на Бургаската търговско индустриална камара.
През март 1943 г. със Закон се отменят Търговско индустриалните камари и се създават Стопански камари. Бургаската стопанска камара започва да функционира от 1 септември 1943 г. Тя продължава дейността си и съществува до 1948 г., когато се приема Наредба за ликвидиране на стопанските камари, които след национализацията изгубват възможностите си за влияние. С Постановление № 199 на МС от февруари 1952 г. се възстановява дейността на Търговско индустриалните камари и се създава Българска търговска палата в София. През 1973 г. Българската търговска палата се преименува на Българска търговско промишлена палата.
Във връзка с новите отношения на БТПП с промишлеността и аграрните центрове в страната през 1976 г. Управителния съвет взема решение да се създаде първото и единствено в България регионално представителство в Бургас.
Регионалното представителство работи в Бургас, като обхваща Бургаски, Варненски, Сливенски и Ямболски окръг. Дейността му е оказване помощ на държавните предприятия чрез доставяне на трудно достъпна научно-техническа информация, промишлени образци, внедряване на нови технологии, създаване на контакти с чужди фирми, организиране на конференции, симпозиуми, изложби. Регионалното представителство остава единствено до 1983 година, когато по негово подобие се създават още 4 – във Варна, В.Търново, Пловдив и Михайловград.
След 1990 година и настъпилите радикални промени в икономиката на страната се поставиха и нови задачи и цели пред Българската търговско промишлена палата.
Едно от първите решения на УС е да се създадат регионални търговско промишлени палати.
Регионалното представителство в Бургас извършва подготвителната работа по учредяването на Бургаската търговско промишлена палата. На 7 юни 1990 година в присъствието на ръководители и специалисти от почти всички крупни бургаски предприятия се провежда учредително събрание и те стават първите членове на новосъздадената Бургаска търговско промишлена палата.Избира се Управителен съвет. За пръв председател на Бургаската търговско промишлена палата е избран инж. Цанко Иванов. На 16 юли 1990 г. с решение на Бургаския окръжен съд е регистрирано сдружение с идеална цел с наименование Бургаска търговско промишлена палата. В началото на дейността си БсТПП работи с 4 служители.. Избраният първи Управителен съвет работи активно и полага изключителни усилия за организационното и финансово укрепване на БсТПП. Разширяват се външноикономическите връзки и сътрудничеството с други чуждестранни палати. От 1997 година БсТПП е асоцииран член на Асоциацията на средиземноморските палати ASCAME и е единствената българска регионална палата, участваща в тази асоциация. БсТПП има свой печатен орган “Бизнес-Юг”, който информира своите членове за законодателни промени, бизнесинформация, полезни адреси, мероприятия на Палатата и др. БсТПП разполага със съвременни информационни канали даващи възможност на нейните членове да ползват нужната им адекватна информация във връзка с възникващите пред тях проблеми и предизвикателствата породени от членството на България в Европейския съюз.